Наскоро екипът на Джобтайгър имаше възможността да участва в проект, изследващ използването на вид позитивна рефлексия в процеса на кариерното консултиране. Интересното при това наше участие беше факта, че експериментирахме метода първо върху самите нас, а след това го включихме в нашата практика на консултанти и фасилитатори.
Бихме искали да споделим позитивния си опит от това участие и да ви запознаем с метода PAAR, което е и целта на материала, публикуван по-долу.

В средата на октомври - 16ти и 17ти, ще имаме възможността да ви поканим лично да се запознаете с теорията от създателя на метода – проф. Тони Гай, както и да тествате метода на позитивната и ангажирана рефлексия на живо. Събитието, което организираме е в две части.
1. Конференция, запознаваща аудиторията с теоретични и експериментални аспекти на PAAR.
2. Уъркшоп, даващ възможност за експериметиране с метода.

Участието в конференцията е безплатно и ще ви даде възможност сами да прецените дали да се включите в уоркшопа в някой от следващите дни.
Притежателите на сертификата GCDF, както и всички студенти по човешки ресурси и психология, ползват 20% отстъпка за уъркшопа. Вижте повече информация в текста по-долу.


Ангажирано и позитивно действие и рефлексия PAAR в кариерното консултиране

Participatory and appreciative action and reflection – PAAR
По материали на Тони Гай и колегия

PAAR е позитивно-рефлективен метод, който изследва чрез активното участие и ангажираност, възможността отделни индивиди или групи да се развиват, да подобряват професионалните си практики и живота в собствената им общност и контекст.
Използването на позитивното рефлексивно учене се базира на четири важни елемента, които са по-скоро генерални завои в посоката ни на мислене и действия:
  1. Развиването на позитивна нагласа, разкриваща основните причини за успех, както и поддържането на диалог, фокусиран върху успехите. Целта е да изведем максимума от силните си страни и практики, които спомагат позитивното настояще да се превърне в по-добро бъдеще.
  2. Фокус върху колективното учене, чрез свързаност, споделяне и обмен на знание между членовете на един екип (общност).
  3. Фокус върху изследването и разбирането на човешкия опит, и използването му по по-ефективен начин.
  4. Фокус върху рефлексивно учене.
Тези елементи трансформират възприятието ни в такова, способно да оценява положителните неща, да трансформира преживелищния опит, да изгражда практична "мъдрост" и да постига желаните успехи и развитие.
 

Кратко обобщение за рефлексията


Много от практиките в общото поле на рефлексията се отнасят до индивиди, изследващи своята собствена работа, така че да са по-способни да взимат мъдри и етични решения свързани с подобряване на нещо в конкретния контекст. С други думи - това е изследователски способ.
Понякога, обаче, когато се опитваме да подобрим нещо чрез себерефлексивни практики, мисленето и диалогичността се „задръстват” с изрази за провал. По този начин не успяваме да отключим креативния потенциал на тези, които са въвлечени. Защото въпроси, конструирани около дефицити, водят до разговори, базирани на дефицити, които, от своя страна, водят до действия, основани върху дефицити.
Позитивното себерефлексивно учене е подход, при който се концентрираме върху позитивното и гледаме на проблема в позитивна рамка и с критичен дух. Себерефлексивното позитивно учене не прокарва убеждението, че слабите страни могат просто да бъдат поправени или пренебрегнати.
Себерефлексивното позитивно учене изисква основна смяна на нагласата към диалогичност относно успеха, към разбирането защо конкретни аспекти на нашата работа са наистина успешни и как да бъдат засилени и направени по-консистентни. Преди всичко, става дума за откриването и оползотворяването на силни страни на хората и на екипите.

Рефлексивните практики са често асоциирани с различните видове изследвания чрез действие. Поради това те се фокусират върху опита и усилията на субективния и жив Аз.
Често се започва с индивидуална практика, рефлектираща върху аспекти на работата и търсеща области, където може да бъде направена промяна. Фокусът на изследването, често е определян като проблем, или област, будеща притеснения. Усилието е насочено към намаляване на неяснотата и дискомфорта, като целта е да се поправи и премахне проблема. Казано по-позитивно, става въпрос за това, да приложим нашите ценности в действия и да сме по-наясно с противоречията, които често се появяват между това, което казваме и това, което правим.

За да бъде успешно едно проблем-ориентирано изследване с участие, то разчита на автентичното участие на всички въвлечени. Изисква и известна степен на осъзнато сътрудничество помежду им. Това спомага да се изградят самокритични общности от хора, участващи и сътрудничащи си в процеса на промяна. Общности, посветени на това да изследват и разбират себе си, относно връзката между ситуацията, в която се намират сега, действията за подобряването и последствията от това.

Тъй като това е и "политически" процес (защото в него са въвлечени хора, а промените, които ще последват, ще се отразяват на всички), често се появяват съпротиви към промяната, както в самите участници, така и в останалите.
Понятието "позитивна рефлексия с участие" е ново и за пръв се използва от Тони Гай (2005, 2008). Новият аспект тук е наречен "позитивистична интелигентност". Подобно на своите предшественици, рефлексивната позитивна практика е систематичен и строг стил на демократични изследвания, с идеята да развива практичното знание, което да служи за общочовешки цели. Рефлексивната позитивна практика събира заедно действие и рефлексия, с участието на заинтересовани страни, с цел да идентифицира и усили постиженията, и да произведе практични решения относно разминаването между ценности и действия.
 

Предистория:

  1. Изследване чрез действие (първо поколение)
    Lewin (1946, 1948) създава термина action research. В неговата оригинална концепция, action research е форма на себерефлексивно проучване, предприемано от участници в социални мероприятия, с цел да подобрят разумността и справедливостта на собствените им действия, както и разбирането им относно тези практики и ситуациите, в които се провеждат. От тук произлиза понятието за проблем-ориентираната спирала, съдържаща четири момента: рефлексия, планиране, действие и наблюдение. Или търсене на факти относно резултата на действието.
     
  2. Изследване чрез действие, с участие (второ поколение)
    Този подход разглежда света като функция от участието. Предполага демократични взаимоотношения, в които участниците затвърждават правото и способността си да имат думата, когато се взимат решения, които ги засягат и които твърдят, че генерират знание относно тях.
    Фокусът е върху “ние” и познанието, базирано на отношенията (свързването). В основата на процеса е колективната работа и позитивното споделяне на знанието, съпътствани от два допълнителни процеса: Емпатията или способността да почувстваме какво другите чувстват или мислят. И умението да използваме чувствителността си, за да взаимодействаме с останалите позитивно. Това помага да се извлече максимума от тази ангажираност.
     
  3. Себерефлективно позитивно учене - PAAR (трето поколение)
    Този нов процес включва осъзнатото използване на нашата позитивистична интелигентност, която се отнася към способността ни да разглеждаме дадена ситуация по различен начин и в процеса да открием позитивистични възможности, които не винаги са забележими за необучения наблюдател. Той, също така, включва и необходимото действие, за да се ангажираме позитивно с другите така, че да се развиват позитивни резултати.

    • Идентифициране и оценяване на положителното
      Това се отнася до процеса на определяне на стойността и ценността на даден човек. Това е опитът да видиш най-доброто в него - уникални таланти, дарби и качества.
       
    • Преструктуриране на нагласата и мисленето
      Този ключов процес обхваща способността да виждаш, придаваш смисъл и интерпретираш нещата по различен от обичайния за нас начин. Свързано е с активното оценяване на неща, които не всички виждаме, както и с ежедневните избори, които правим.
       
    • Да работим на базата на позитивното настояще
      Компонентът "позитивистична интелигентност" е ключов за подхода на рефлексивното позитивно учене и главно за това, да виждаш как бъдещето се развива от настоящето. За дейните и ориентирани към подобрение методологии, този трети елемент е задължителен. Той въвлича всички и отчита разликата между това, което си мислим, че можем да направим сами и това, за което смятаме, че имаме нужда от другите.
      Желани или позитивни аспекти винаги съществуват, но не всеки е обучен да ги улавя и използва на практика. Точно затова, те трябва да бъдат откривани и отключвани. Хора, с висока позитивистична интелигентност, свързват потенциалните аспекти на настоящето с желаната крайна цел. Те виждат как бъдещето се развива от настоящето. "Много хора имат способността и капацитета да преконструират и да забелязват позитивното. Въпреки това, ако те не виждат конкретните начини как възможностите на настоящия момент могат да бъдат оползотворени, те не са развили в пълна степен позитивистична интелигентност."
       
    • Себерефлексивното позитивно учене и силата да задаваш позитивистични въпроси
      Това е ключова част от позитивното себерефлексивно учене, а за някои - полезни начални стратегии. Това не са просто някакви въпроси, а въпроси, които са внимателно подбрани, с цел да грабнат и ангажират вниманието. Ето някои въпроси от този род, със силно позитивистичен и рефлексивен тон:
      1. Какво Ви доставя най-много радост и удовлетворение във вашата работа в момента?
      2. Какво сте правили напоследък, което Ви е позволило да използвате силните си страни?
      3. Какво направихте, когато трябваше да изберете и приоритизирате кои от нещата, в които сте добри, да продължите да развивате?
      4. Какво се случва, когато още в началото си мислите "това наистина ще се получи добре"?
      5. Какво каза или направи някой, за да почувствате, че професионалните Ви умения са наистина оценени?
      6. Какво казахте на колега, заради което той/тя да каже "благодаря, че разбираш положението ми"?

 

Позитивното себерефлексивно учене като процес

 
Позитивното и рефлексивно действие с участие е, в същността си, процес за търсене на подобрения. Съставено е от четири основни, взаимно поддържащи се процеса и преднамерени, умишлени действия.
  1. Развиването на позитивистично възприятие.
  2. Преконструиране на преживения опит и развитие на нагласата да си отворен за неочаквани възможности.
  3. Изграждането на практична колективна мъдрост или продуктивно мислене.
    Ние се нуждаем от интеграция на нашето разнообразие, което е много по-голямо от това, което всеки един от нас би могъл да създаде по отделно, точно както един оркестър е повече, отколкото сбора на съставящите го инструменти. Позитивистичното действие и рефлексия с участие ни предлага начин за изграждането на нов вид колективност, която не подтиска индивидуалността, разнообразието и изобретателността, а вместо това ни позволява да достигнем до креативно споразумение без компромиси или принуда.
  4. Етични действия и морален кураж да се използва това, което е вече създадено, с цел да се демонстрират постиженията и за да се придвижват практиките и политиките позитивно напред. Позитивното себерефлексивно учене не е просто специфичен начин на мислене относно действията. То е, също така, и специфичен начин на действие.

Позитивистичното действие и рефлексия с участие и критичен дух

 
Да бъдеш креативен и критичен не е противоречие. Креативното и критичното мислене са различни, но те могат (и наистина трябва) да съществуват заедно и да си помагат. Един начин да гледаш на нещата, е да виждаш креативното мислене като способност да сътворяваш нови идеи и да виждаш нещата със свеж поглед. Критичното мислене е способността да отсъждаш стойността на тези идеи и нови начини на разсъждаване.

Много е трудно да създаваш и съдиш едновременно. Ако сме прекалено критични, можем да осъдим нашите идеи на невъзможност да съществуват. Колкото по-дълго устояваме на съдничеството, обаче, толкова повече идеи ни връхлитат. Важна роля на критичното мислене е да бъде аналитично, да сондира, да задава въпроси и да тества идеите. То ни помага да стигаме до решения и да правим преценки кои идеи си заслужава да следваме. Позитивистичното действие и рефлексия с участие отваря възможността критичното и креативното мислене да процъфтяват ръка за ръка.

Някои практики в рефлексивността могат да добият толкова аналитични и рационални измерения, че интуицията, естетиката, изобретателността и емоциите да бъдат избутани встрани. Именно затова имаме нужда да намерим подходяща роля за емоциите в рефлексивните практики. Роля, която да задълбочава разбирането и да подобрява действията. Роля, която не засяга изграждането на колективна мъдрост и действия, съобразени с ценностите. Ние вярваме, че основна грижа на позитивистичното действие и рефлексия с участие, е да упражнява критична нагласа, която същевременно ни позволява да бъдем оптимистични и обнадеждени.

Използването на критичен дух не се основава на догми, осъдителна критика и авторитарност, а, много повече, върху позитивистична нагласа на ума, конструктивно свързана с добро намерение.

Представете си греблото на кану. Едната страна е креативното мислене, другата - критичното мислене. Ако непрекъснато използваш креативната половина от греблото, ще се въртиш в кръг. Ако използваш критичната - пак ще се въртиш в кръг, но в другата посока. Ключът е да използваш равномерно и двете части на греблото…по този начин ще се движиш в желаната от теб посока. (Hurson 2008)