Кандидатствате в готина компания, в която мечтаете да работите, викат ви на интервю, влизате, усмихвате се, кимате и отговаряте по най-добрия начин на всички въпроси, които ви се задават.
В крайна сметка, обаче, не получавате работата... Какво се е случило и защо не са ви избрали?
Ето някои размислил на колегите специалисти по човешки ресурси в някои по-развити страни относно „неподходящите” кандидати и тяхното неизбиране:
Не сте направили всичко по силите си. Най-вероятно не сте изпратили и благодарствено писмо след среща или телефонен разговор. Всяка среща и всеки телефонен разговор. Не сте показали страст, емоция, желание да работите за компанията. Не сте дали възможност на рикрутърите да ви запомнят, харесат, предпочетат. И ако ще го правите следващия път не преписвайте и не използвайте готови фрази.
Не изглежда, че ще се впишете в екипа и културата на компанията. Въпреки, че може да сте подготвили солидни примери за въпросите от типа „Как постъпвате в ситуация Х?”, хората срещу вас остават неубедени, че сте подходящ. С други думи не могат да си предствят да работите в компанията – с тях или с други техни колеги. И въпреки „добрите” отговори понякога изобщо не попадате в „дъ бест” кандидатите.
Присъствието ви във виртуалното пространство не е „чисто”. Представете си, че някой ви хареса на интервю и от човешко любопитство отвори гугъл, фейсбук или каквото и да е... какви ли ваши снимки ще намери? И на какви ли други ще бъдете тагнати?
Няма извинение за това, че не сте предполагали, че ще ви гледат в профила. Особено след като толкова много се говори за това напоследък. Има начини да поддържате целомъдрено онлайн присъствие около кандидатстването си за работа. Може да не са харесали начина, по който говорите. Паразитни или заучени фрази, нервност или плахост, притеснение или самоувереност ... всичко се отчита! Затова навсякъде ви съветваме да ТРЕНИРАТЕ яваване на интервю. Още по-лошо е ако не сте дали смислен отговор на въпроса защо искате да работите в компанията на съответната позиция. И понеже този въпрос се задава още в началото, ако сте се самопрецакали с отговора едва ли може да очаквате, че след това ще наваксате.
Поне тази грешка, се надяваме, че сте избегнали, но за съжаление често хората ни я споделят „под секрет” или под формата на „честно казано”. Негативно изказване за бившия си работодател. Този въпрос не е случаен. Ясно показва кой е склонен да върши мръсната работа и да спасява критични ситуации. Колкото и да сте разочаровани все има начин да кажете нещо смислено без да хвърляте кал по предишни шефове и колеги. Нищо, че си заслужват.
Има и други причини. Изглеждате зле облечен, евтино или претруфено. Личната ви хигиена е съмнителна. Гледате в земята. Вдървен сте. Сядайки, заемате цялото бюро. Престаравате се. Прекалено много се обяснявате. Фамилиарничите ...
В крайна сметка, обаче, не получавате работата... Какво се е случило и защо не са ви избрали?
Ето някои размислил на колегите специалисти по човешки ресурси в някои по-развити страни относно „неподходящите” кандидати и тяхното неизбиране:
Не сте направили всичко по силите си. Най-вероятно не сте изпратили и благодарствено писмо след среща или телефонен разговор. Всяка среща и всеки телефонен разговор. Не сте показали страст, емоция, желание да работите за компанията. Не сте дали възможност на рикрутърите да ви запомнят, харесат, предпочетат. И ако ще го правите следващия път не преписвайте и не използвайте готови фрази.
Не изглежда, че ще се впишете в екипа и културата на компанията. Въпреки, че може да сте подготвили солидни примери за въпросите от типа „Как постъпвате в ситуация Х?”, хората срещу вас остават неубедени, че сте подходящ. С други думи не могат да си предствят да работите в компанията – с тях или с други техни колеги. И въпреки „добрите” отговори понякога изобщо не попадате в „дъ бест” кандидатите.
Присъствието ви във виртуалното пространство не е „чисто”. Представете си, че някой ви хареса на интервю и от човешко любопитство отвори гугъл, фейсбук или каквото и да е... какви ли ваши снимки ще намери? И на какви ли други ще бъдете тагнати?
Няма извинение за това, че не сте предполагали, че ще ви гледат в профила. Особено след като толкова много се говори за това напоследък. Има начини да поддържате целомъдрено онлайн присъствие около кандидатстването си за работа. Може да не са харесали начина, по който говорите. Паразитни или заучени фрази, нервност или плахост, притеснение или самоувереност ... всичко се отчита! Затова навсякъде ви съветваме да ТРЕНИРАТЕ яваване на интервю. Още по-лошо е ако не сте дали смислен отговор на въпроса защо искате да работите в компанията на съответната позиция. И понеже този въпрос се задава още в началото, ако сте се самопрецакали с отговора едва ли може да очаквате, че след това ще наваксате.
Поне тази грешка, се надяваме, че сте избегнали, но за съжаление често хората ни я споделят „под секрет” или под формата на „честно казано”. Негативно изказване за бившия си работодател. Този въпрос не е случаен. Ясно показва кой е склонен да върши мръсната работа и да спасява критични ситуации. Колкото и да сте разочаровани все има начин да кажете нещо смислено без да хвърляте кал по предишни шефове и колеги. Нищо, че си заслужват.
Има и други причини. Изглеждате зле облечен, евтино или претруфено. Личната ви хигиена е съмнителна. Гледате в земята. Вдървен сте. Сядайки, заемате цялото бюро. Престаравате се. Прекалено много се обяснявате. Фамилиарничите ...
Всичко може да ви изиграе лоша шега, докато подборът е субективен процес. Но ако не знаете какво търсите, по-добре не кандидатствайте. Или не се оплаквайте, че после не ви назначават.