Лао Цзюн казваше:
От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в
най-незначителните дреболии.
Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.
Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.
Съществуват сто вида такива лекарства:
- Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
- Податливост на тялото и доброта в сърцето - това е лекарство.
- Широта на поведението и доброта в сърцето - това е лекарство.
- Да спазваш мярка във всичко - това е лекарство.
- Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг - това е лекарство.
- Да не взимаш повече, отколкото ти се полага - това е лекарство.
- Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни - това е лекарство.
- Да избавиш от желания сърцето си - това е лекарство.
- Въпреки неприязънта да проявяваш любов - това е лекарство.
- Да се стремиш към разумно използване на всичко - това е лекарство.
- Да желаеш щастие за хората - това е лекарство.
- Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности - това е лекарство.
- Да превъзпитаваш глупавите и наивните - това е лекарство.
- Да призоваваш за промяна склонните към смут - това е лекарство.
- Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите - това е лекарство.
- Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните - това е лекарство.
- Да помагаш на старите и немощните - това е лекарство.
- Да използваш силата си за да помагаш на хората - това е лекарство.
- Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните - това е лекарство.
- Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние - това е лекарство.
- Заемайки високо положение да служиш на плебеите - това е лекарство.
- Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си - това е лекарство.
- Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение - това е лекарство.
- Да не изискваш връщане на стари дългове - това е лекарство.
- Да бъдеш способен на истинско съчувствие - това е лекарство.
- Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си - това е лекарство.
- Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето - това е лекарство.
- Да не спориш, кой е прав и кой виновен - това е лекарство.
- Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия - това е лекарство.
- Да не таиш злоба, претърпявайки обида - това е лекарство.
- Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
- Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото - това е лекарство.
- Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото - това е лекарство.
- Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец - това е лекарство.
- Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ - това е лекарство.
- Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги - това е лекарство.
- Да не самоизтъкваш добродетелите си - това е лекарство.
- Да не премълчаваш заслугите на другите - това е лекарство.
- Да не се оплакваш от трудности - това е лекарство.
- Да прикриеш тайното зло - това е лекарство.
- Да бъдеш богат и да даваш на бедните - това е лекарство.
- Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си - това е лекарство.
- Да си беден и да не досаждаш на другите - това е лекарство.
- Да не преувеличаваш ролята си - това е лекарство.
- Да се отнасяш добре към чуждите успехи - това е лекарство.
- Да не таиш корист - това е лекарство.
- Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба - това е лекарство.
- Да твориш милосърдие с тайна добродетел - това е лекарство.
- Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество - това е лекарство.
- Да не обсъждаш другите хора - това е лекарство.
- Благите слова и добрите речи - това е лекарство.
- Да обвиняваш себе си за своите беди и болести - това е лекарство.
- Да не се отклоняваш от трудностите - това е лекарство.
- Да не се надяваш на награда, правейки добро - това е лекарство.
- Да не ругаеш домашните животни - това е лекарство.
- Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им - това е лекарство.
- Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир - това е лекарство.
- Да успокояваш ума си и да постигаш спокойствие в сърцето си - това е лекарство.
- Да не помниш старите злини - това е лекарство.
- Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си - това е лекарство.
- Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите - това е лекарство.
- Да не се намесваш в чужди дела - това е лекарство.
- Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение - това е лекарство.
- Да разсейваш мислите си - това е лекарство.
- Да почиташ старците - това е лекарство.
- Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата - това е лекарство.
- Да възпитаваш в себе си синовна почтителност - това е лекарство.
- Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто - това е лекарство.
- Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност - това е лекарство.
- Да съхраняваш верността си, помагайки на хората - това е лекарство.
- Да помагаш по време на стихийни бедствия - това е лекарство.
- Да се бориш с подозрителността си - това е лекарство.
- Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой - това е лекарство.
- Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците - това е лекарство.
- Да мислиш за божественото и да помниш Пътя - това е лекарство.
- Да разпространяваш мъдрост - това е лекарство.
- Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело - това е лекарство.
- Да почиташ Небето и да уважаваш Земята - това е лекарство.
- Да оказваш почит на трите светила - това е лекарство.
- В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя - това е лекарство.
- Да бъдеш доброжелателен и сговорчив - това е лекарство.
- Да не се стремиш да натрупаш богатство - това е лекарство.
- Да не нарушаваш заповедите и забраните - това е лекарство.
- Да притежаваш честност и безкористност - това е лекарство.
- Да не жадуваш за богатства - това е лекарство.
- Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж - това е лекарство.
- Да критикуваш прямо, съхранявайки верността - това е лекарство.
- Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила - това е лекарство.
- Да споделиш от своето с несретниците - това е лекарство.
- Да пренеса тежестта на старика - това е лекарство.
- Да се избавиш от емоциите - това е лекарство.
- Да бъдеш добър в сърцето си - това е лекарство.
- Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта - това е лекарство.
- Да бъдеш милосърден, имайки богатство - това е лекарство.
- Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела - това е лекарство.
- Да се откажеш от привързаност - това е лекарство.
- Да бъдеш отзивчив в мислите си - това е лекарство.
- Да притежаваш вяра и доверчивост - това е лекарство.
- Да бъдеш скромен и отстъпчив - това е лекарство.
- Да се избавиш от съмненията си - това е лекарство.
Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.
Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.
Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.
Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.
Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.
Нима може да се отнасяме несериозно към това?
Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.
Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.
Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.
Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.
Нима може да се отнасяме несериозно към това?
------------------
Оригиналът на статията може да прочететe на страниците на клуб Кьокутен: http://www.kyokuten.net/index.php?IDMenu=989
Оригиналът на статията може да прочететe на страниците на клуб Кьокутен: http://www.kyokuten.net/index.php?IDMenu=989