Брой: 20
Излъчено:  26.06.2004 г.
Тема: Професия Търговец

В предаването:
- Нашата анкета: Какъв трябва да бъде един добър търговец?
- Стъпка по стъпка: Професия търговец.
- Знаете ли че: Търговският център на София преди сто години.

Въпроси в анкетата:
- Какъв трябва да бъде един добър търговец?
- Смятате ли, че това са качества, които можете да придобиете или е талант, който добрият търговец има?
- Случвало ли се е да ви продадат нещо, от което нямате нужда, защото човекът срещу вас е успял да ви убеди?
- Вие смятате ли, че имате търговски умения?

Участници:  Анелия Горгорова, асистент "Подбор и обучение", Кавен-Ирадис ООД
  Анелия Горгорова е асистент "Подбор и обучение" в голяма българска компания за търговия с бързооборотни стоки и предоставяща логистични услуги, партньор на няколко мултинационални компании.
Завършила е Психология в Софийския университет и специализация "Клинична и трудово-организационна психология".
Малкото си свободно време посвещава изцяло на семейството си.

Знаете ли че:
Преди сто години търговският център на София е бил на кръстопътя на Дондуков и Търговска улица. Това е била чаршията.
Както пише Авторът Георги Каназирски-Верин в книгата си “София преди сто години” днешното здание на дружество Балкан беше хотел “Кобург”, с тунел под същото име. На ъгъла под него беше виенският магазин за готови дрехи ”М.Майман”, в който можеше да се купи хубав вълнен костюм за 30-35 лева. До него бе тютюнопродавачът Славчо Цветанов. Следваха базар “Паризиана”, чайният магазин на С.К.Попов, дрехарницата на Йероним Б. Йосиф, железарският магазин на Братя Горанови, бръснарницата Гица Георгиев, след него един арменец бижутер и на края магазин “Тиринг”, а по-късно банка “Бебис”, а още по-късно банката Юда Б. Израел с директор Роберт Бехар. Във втората половина на същата улица, към банята заслужава да отбележим от ляво бижутерите Братя Коцеви, книжният склад Патак, обущарниците на Полак и на Миохас Леви. На банският площад беше големият склад за спиртни напитки на Братя Шаханови. Днешната градина пред банята беше празно място, заградено с тараби. По дължината на тарабите бяха наредини 15-20 души ваксаджии, един до друг по-артисти в лъскане на обущата. Към днешната улица “Триадица” имаше две-три комарджийски кафененца, в които обичайно полицията търсеше своите клиенти.
По булевард Дондуков от площад Света Неделя от лявата страна имаше незначителни магазинчета, след това големият бояджийски магазин на Коста Дабо, колониалния магазин на Братя Димитрови и “Руска парна чайна”. Тогава в София имаше такива много чайни.
В тях се сервираше чаша чай с лимон и захар за 10 стотинки или порция чай в голям порцеланов чайник, захар и лимон за 30 стотинки.
По улица Сердика беше старата златарска чаршия и Хаджидимановия хан. След него имаше малки улички, които диагонално пресичаха квартала и излизаха на улиците “Веслец” и “Бачо Киро”.
За търговците и занаятчиите нямаше определен час за работа. Всеки отваряше дюкяна си рано сутрин и нямаше обедна почивка.
Вечер затваряха когато движението по чаршията значително намаляваше. В осем и половина вечерта още можеше да си купите риза или вратовръзка, женска блуза или воалетка. След тоя час оставаха отворени колониалните магазини, бръснарниците, магазините с овощия – те затваряха към единадесет часа. Млекарниците, баничарниците, сладкарниците бяха отворени до полунощ, а кафетата и бирариите – дотогава, докогато имаше клиенти.

Една история с щастлив край: 
Красина Петкова, Търговски Директор, "Текника Холдинг"

Назад