СДРУЖЕНИЕ
SOS–ДЕТСКИ СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ
Сдружение SOS–Детски селища в България е учредено на 2 август 1990 г. в София. Регистрирано е в Софийски градски съд на 15 март 1991 г. като българско юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществена дейност. Редовен член е на международната хуманитарна организация SOS–Киндердорф Интернационал, обединяваща самостоятелни национални SOS–сдружения в 132 страни в цял свят.
Сдружението е вписано под № 20021009009 в Централния регистър към Министерство на правосъдието като организация, действаща в обществена полза, в съответствие с изискванията на българското законодателство за подобен род организации.
SOS-Детски селища в България е първата българска организация, получила Лиценз от Държавната агенция за закрила на детето за предоставяне на социални услуги за деца.
Сдружението е член на Съвета за децата и младежта към Президентството на Република България от неговото учредяване;
Основен предмет на дейност: Практическа реализация на педагогическия модел “SOS-детски селища”, който включва отглеждане и възпитание на останали без родителска подкрепа деца в среда, максимално близка до семейната, за достигане на пълна социална и професионална интеграция в обществото.
Моделът “SOS-детски селища”: Основава се на четири основни принципа, отговарящи на естествените нужди на детето от:
- майчина обич и ласка - SOS-майката
- семейна закрила и подкрепа - SOS-семейството
- сигурност - семейната къща и
- чувство на интегрираност -SOS–детското селище.
Във всяка SOS–семейна къща една SOS–майка постоянно живее и се грижи за 6 -7 деца, обграждайки ги с обич, закрила и топлина. Майката и поверените й деца образуват едно SOS–семейство. Връзките между членовете му се запазват дори и след като SOS–децата пораснат и напуснат SOS–детското селище. SOS–майката е личността, която може да даде на останалото без родителска грижа дете нужната подкрепа и шанс, за да може то да израсне в естествена и разумна среда и да поеме достойно своя път в живота.
Децата, които преоткриват дом и семейство в SOS–детските селища, са деца в риск, нуждаещи се от дългосрочна грижа и отглеждане от следните категории:
- пълни сираци
- полусираци – с един жив родител, който не е в състояние сам да се грижи за тях
- деца на родители със сериозни здравословни проблеми и физически увреждания, които не могат да полагат необходимите грижи за децата си
- деца, изоставени от своите родители и нуждаещи се от дългосрочно отглеждане
Предложенията за прием на деца в SOS–детските селища съгласно действащия закон постъпват от Отделите за закрила на детето към Общинските дирекции “Социално подпомагане” като мярка за закрила на деца в риск.
Реализирани проекти: До момента SOS–организацията е реализирала и поддържа:
- две SOS–детски селища – в гр. Трявна /от 1993 г./ и с. Дрен, общ. Радомир /от 1995 г./
- SOS-младежки семейни домове – два във Велико Търново /от 2001 г. и от 2004 г./ и два в София /от 2002 г. и от 2005 г./
- SOS-детска градина – с. Дрен с капацитет за 40 деца – социален проект, насочен основно към деца и семейства от с. Дрен и околните населени места, както и от SOS–Детско селище Дрен
- От началото на 2004 г. сдружението разшири обхвата на дейността си и работи по проекти за предотвратяване риска от изоставянето на деца. На този етап тези проекти обхващат повече от 200 деца, намиращи се в риск от изоставяне
- Програми и проекти за подкрепа на семейства с цел предотвратяване риска от изоставяне на собствените деца
Фази на предоставяната грижа и на развитие на децата в рамките на организацията SOS–Детски селища в България:
SOS-детското селище
Първата фаза включва времето от приемането на SOS-детето в детското селище до завършване на основно образование. Децата се обучават и възпитават в рамките на общообразователните учебни заведения. Същевременно се работи и по планиране на индивидуалното развитие на детето, на база на което се изработват планове и програми, целящи откриването и развитието на индивидуалните дарби и интереси.
SOS-младежкият семеен дом
Втората фаза обхваща периода от 15 до 18-19 годишна възраст на младежите, които правят своите първи стъпки към самостоятелен живот. Юношите и девойките се насочват към избор на професия и професионално или общообразователно училище, където получават средно образование и определена професионална квалификация. Основният акцент е върху придобиването на професионални, социални и житейски умения за самостоятелен живот.
Програма “Начало на самостоятелен живот”
Обхваща период от три години след завършване от младежите на средно (професионално) образование. Сдружението оказва подкрепа на младите хора за намиране и започване на подходяща работа според професионалното им образование, способности и интереси, като едновременно с това ги подпомага при намиране на квартира и заплащане на част от наема. С приключването на третата фаза приключват и финансовите ангажименти на SOS–организацията към младежите и девойките.
Програма “Морална подкрепа”
Последната, четвърта фаза предвижда запазване правото и възможността за младите хора да поддържат връзка със SOS-майките, SOS-сътрудниците и другите техни приятели в организацията.
Финансиране: Сдружението финансира дейността си на базата на дарения от български и чуждестранни физически и юридически лица. Разчита се на широка обществена подкрепа под формата на:
- редовни парични дарителски вноски
- предоставяне на предметни дарения или безвъзмездни услуги в полза на децата и младежите
- завещаване на имущество или парични средства
Органи на управление:
- Общо събрание
- Управителен съвет с председател д-р Росен Коларов
- Национален офис, ръководен от националния директор на сдружението – Пламен Стоянов, управляващ оперативната ежедневна дейност на всички SOS–проекти в страната