Dr. Otmar Hill
KEYNOTE-SPEECH AT A SENIOR MANAGEMENT CONFERENCE FOR NORTEL DASA AT THE MERCEDES HOUSE OF DAIMLER-CHRYSLER IN STUTTGART, JANUARY 2000
През втората половина на двадесети век човешкото общество преживява мегадинамични промени в икономическия сектор, чиито последици засягат всички сегменти на пазара на труда в света.
Причина за това са три фактора, действащи в комбинация и намиращи се във взаимна зависимост. Всеки от тях поотделно е исторически известен, но влиянието му се изразява по непознат досега начин, което води до предположението, че сме изправени пред глобална културна революция.
1) "Номадство" на международно ниво
Движението на капитала вече не може да се контролира и прогнозира. В движение са и хората, приблизително 600 милиона в целия свят. Обществените пари дават възможност за подобряване на инфраструктурата на трансконтиненталния трафик. Резултатът е, че по транзитните пътища преминават все повече стоки и хора. Забелязва се и увеличение на виртуалната мобилност: Интернет като средство за връзка между хората, посещаващи така наречения "чат рум", обменящи индивидуални мнения, осигурява достъп до най-новата информация, свързана както с научни изследвания, така и с други въпроси. Достъпът до информацията и познанието е неограничен, тъй като не съществуват физически бариери за това. Икономическото значение на електронната търговия нараства, като в близко бъдеще се очаква оборотът многократно да се увеличи.
Всичко това показва, че все още не можем да говорим за глобализация на икономиката, а по-скоро за ясно изразена "номадска" икономика. Това движение непрекъснато ускорява ход, като засяга всички свързани нива.
Мобилността на обществото стана реалност. Индивидите са принудени да се съобразяват с тази мобилност - доброволно или принудени от обстоятелствата. Учени споделят личните си възгледи за интернационализацията, като я съпоставят с глобализацията. Публиката жадно следи аргументацията на различни становища по темата, изданията, посветени на тази тема, се разпродават бързо.
Либерализацията на икономическите райони и съюзите между държавите, например Европейския Икономически Съюз, със сигурност може да се разглеждат като "континентализация". Развитието в световен мащаб и може да се наблюдава в такива отдалечени райони като Далечния Изток, например (ASEAN). Африка все още се колебае и зависи от бъдещата стабилност на собствената си континентална политика. Създаването на континентални блокове означава стъпка към глобализацията на пазарите.
2) Революция в медиите - последните дни на масовото култивиране на хора
Бързото развитие на информационните технологии е равностойно на революция в медиите. Фразата "Медиата е съобщение" звучи навсякъде по света. Персоналните компютри демократизират разнообразния инструментариум, с който разполагаме, за да вършим работата си. Икономическите, финансовите средства са пренебрежимо малки, тъй като цената на електронното оборудване непрекъснато спада. За достъпа до информация не съществуват граници от никакво естество, като личната индивидуалност остава незасегната.
Комунистическият свят силно се противопоставяше на мечтата за равенство, но днес вече не е в състояние да продължва този спор. Скоро виртуалната интелигентност и информационните технологии ще променят из основи познатия ни свят на труда.
Възможностите и рисковете и на това революционно развитие, извършващо се безконтролно, не могат да се прогнозират. Ще се появят нови професии, а много чисто професионални дейности скоро ще се извършват в домашни условия, като неизбежно ще засегнат семейните отношения.
Инфраструктурата на общественоадминистративния сектор губи движещата си сила; за хората, работещи в него, се очертава промяна в стила и характера на работата им. Значението на служителя на заплата намалява, докато гражданската ангажираност печели все по-голямо признание.
Работата на непълно работно време и по отделни проекти придобива все по-голямо значение, като същевременно намалява доминиращата работа по трудов договор на пълно работно време. Скоро предоставянето на служители "на заем" за ограничен период ще се превърне в правило.
Трябва да очакваме предефиниране на терминологията на труда. С течение на времето трудът срещу заплата, все още в детството си в края на деветнадесети век, претърпя огромни промени. Историята стана свидетел на движението на "сините якички", на неквалифицираните работници, както и на създаването на административно, чиновническо общество, доминирано от "белите якички", от висококвалифицираните служители. Политическите партии все още разглеждат пълната заетост като прерогатив и решително се борят с безработицата. Въпреки това в целия свят се наблюдава тенденция на намаляване на пълната заетост.
Ето защо различните видове работа ще трябва да бъдат признати като труд per se. Това важи с особена сила за работата в семейството, работата, свързана с образованието на децата, и домашната работа, досега идеологически пренебрегвани, маргинализирани и неплатени. Същото се отнася и за личните услуги, каквато е помощта, оказвана на съседи, за гражданските проекти за заетост, например работа за оказване на помощ при бедствия, работа за опазване на мира и т. н. Наред с това професионалната дейност на пенсионираните все още е недооценена и дори е свързана с икономически санкции. Така обществото се лишава от големия потенциал от познания и умения на по-старото поколение и по този начин ограничава стабилизацията като средство за непрекъснатост между поколенията в дългосрочен план.
Ограничаван в икономическия си потенциал, и общественият сектор вече не е в състояние да пренебрегва използването на външни услуги, а перманентните чиновнически назначения "за цял живот" в бъдеще ще отпаднат.
Отделният човек вече не се радва на сигурност - той е застрашен от уволнение и оставен на самия себе си. Това често става причина за пораждането на обърканост, водеща до ясно изразена тревожност. От друга страна, човекът престава да бъде под контрол и това може да доведе до чувство на облекчение. Самонаетите работници ще получат признание и ще бъдат овластени, тъй като ще са в състояние да предлагат услугите си на свободния пазар на труда, при условие че в основни линии са добре подготвени и обучени в прилагането на информационните технологии в професионалната си област.
Бъдещите историци ще разглеждат използването на работната сила днес като продължение на робството, започнало преди десетки хиляди години, последвано през последните двеста години от "опитомяването" на заплата на масите под формата на индивидуални трудови договори. Не след дълго освобождаването от контролируемите форми на труд ще се възхвалява като акт на развитие на цивилизацията, а социалните напрежения, заплашващи ни днес, например безработицата и стачките, ще се разглеждат просто като безобидни и характерни черти на прехода.
Свободният пазар на труда е свързан с промяна в статуса на общественото осигуряване. Обществените отговорности, поети от държавата, ще бъдат намалени, а гражданските организации ще се заемат с тази дейност. Социалната работа ще започне да се разглежда като все по-необходима и по-престижна. Организациите с нетърговска цел вече изграждат тази система, като приемат хора, лишени от редовно платена работа – например, като използват труда на индивиди, предлагащи услуги.
Разривът в обществото на местно и национално ниво е свързан с разделението на цялото човечество: от една страна на хора, с достъп до новите технологии, разполагащи с подходящо образование, и от друга - на непривилегировани маси, които не са в състояние да се справят с бързината на промените.
3) Отмиране на ценностите
Третият фактор, пред който сме изправени, са бързо променящите се ценности. Докато обществото в страните в преход е заплашено от хаос в ценностната система, то Западна Европа и Северна Америка страдат от драстично отмиране на ценностите. Йерархичните отношения отмират, политическите, идеологическите, религиозните, етичните и моралните убеждения се изповядват единствено от егоистични съображения - за да се постигнат максимално материални ценности в ограничените рамки на човешкия живот. За духовните ценности вече няма време, защото сме се ориентирали към увеличаване на свободното време и печелене на повече пари. Всичко това намира израз във взаимоотношенията ни с другите хора, които много често считаме за досадни и отнемащи време. Оставяме децата пред телевизора вместо приятел, а старите хора - в старчески домове.
Това вече е свят, олекнал откъм ценности, с перспективата да се превърне в свят без ценности, а в крайна сметка и безполезен. Обществените процеси, които наблюдаваме напоследък в САЩ, са изключително тревожни. Безпрецедентните убийства на деца от деца могат да се обяснят в основни линии с пренебрегване на психичната хигиена, съчетано с погрешно социализиране. Деликатните ситуации от ежедневието, които не намират подходящо решение, водят до резултати, подобни на избухването на бомба.
Не по-малко сериозна заплаха за целия свят е интернационализирането на престъпността. Мафиотските групировки светкавично се възползват от предимствата на вдигнатите бариери, от достъпа до нови средства за комуникация, от отмирането на ценности. Заблуда е да мислим, че единствено сицилианските падроне или новите руски мафиоти се държат по познатия ни начин; едно ново поколение на мениджърско ниво, състоящо се от елегантни padrinos, вземащи решения, е способно да действа по същия безскрупулен начин.
Необмисленото прилагане на социалната система, включваща победители и губещи, може да донесе печалби в краткосрочен план, но в дългосрочен е морално недопустимо. Парите трябва да се възприемат като средство за постигане на цели, а не като самоцел: падането на комунизма скоро ще бъде последвано от западане на потребителската идеология, тъй като емоционалното удовлетворение превъзхожда удовлетворението, което носи материализмът.
Още по-тревожно, макар и не незабелязано за околните, е т. нар. "свиване в пашкула" - отнася се за тези хора, които патологично избягват истински контакти с другите, ограничават се със заместители от "чат рума", с виртуален партньор. Монетата винаги има две страни: виртуалните отношения изискват бърза реакция и носят краткотрайно удоволствие. Дали не се насочваме към отказ от времето за релаксация, за съзерцание и почивка?
Причината за всичко това може да се открие в екзистенциалните ни страхове, от които се мъчим да избягаме с всички средства. Комуникацията без граници и завладяващото усещане, че "всичко е възможно", скриват от погледа ни тесния хоризонт на един човешки живот.
В повечето случаи страховете ни са ограничени в сферата на несъзнателното, но тъкмо това става причина за възникването на многобройни защитни механизми:
· национализъм - опит за възстановяване на разрушените бариери;
· шовинизъм - изпълва носителите си с гордост от възхваляването на етнически и расистки идеологии и се противопоставя на всичко друго, което изглежда различно;
· фундаментализъм - напразен опит да се съхрани идентичността на нацията чрез съблюдаване на стриктни религиозни ритуали;
· сепаратизъм - Швейцария например желае да запази своето общество непроменено, дори след фактическото обединяване на континента;
· опити за регионално разделение - Кавказ например се стреми към независимост и държавна автономия.
Всички тези усилия се обезсмислят от едновременното и мощно въздействие на трите фактора. Ще се наложи да бъдат създадени нови правила, чрез които да се ограничи неконтролируемо бързо развиващият се капитализъм. От изключително значение е позицията на световните съюзи - организациите на ООН, неправителствените сдружения, както и на гражданските организации с идеална цел.
Тези стъпки са единственият ни шанс да спасим нашите непрекъснато разрастващи се икономически райони, като им осигурим такова качество на живот, че капиталът и хората да могат мирно да съжителстват. Държавите не поемат отговорности в това отношение, защото континенталните съюзи възникват върху конгломерат от национални единици.
Няма реалистичен начин за забавяне на тези процеси. Колективните свръхизисквания от медиите като че ли са програмирани. Бихме могли да работим за постепенното създаване на нови ценности. Те не трябва да са основани върху езотерика или манипулация (както е в случая със сциентологията), а да са прагматични и насочени към отделната личност. Намесата от професионално-психологическо естество вероятно ще се натъкне на репресивен бихевиоризъм. От друга страна, все по-краткият жизнен цикъл на стоки, компании и пазари предполага именно подход с по-скоро екзистенциално-психологически характер.
Вниманието на работодателите днес все още е насочено предимно към увеличаване на ефективността. При това често бива пренебрегван добрият психологически климат в организацията, а персоналът е подложен на свръхвисок психически натиск и стрес.
Холистичният подход за разрешаване на проблемите трябва да се съсредоточи върху основните аспекти на емоционалната разруха в организациите, общностите и държавните единици. В индивидуален план трябва да осъзнаем, че допълнителното обучение и семинарите - например излизането сред природата или усвояването на техники за оцеляване, не могат истински да ни освободят от екзистенциалните ни страхове. Свръхкомпенсирането на собствените ни способности буквално маскира ефекта от преминаването от състояние на страх към облекчение. Обратно, единственият възможен път, водещ към освобождаване от екзистенциалните страхове, е да се обърнем директно към тях и сериозно да подходим към намаляване на социалните напрежения.
Злоупотребяваме и пилеем времето си за почивка, когато разказваме на партньора си безкрайни истории, свързани със служебни проблеми, още повече че това е непродуктивно за личните отношения. Ежемесечната групова терапия, която не продължава дълго, може да ни спести пропиляното по този начин време. От друга страна, пилеем от времето си за работа, когато обсъждаме частни проблеми с колегите си. Няколко часа, отделени за индивидуален тренинг, финансиран от компанията под формата на стимул за служителя, биха могли да доведат до желания ефект.
Идеите на хуманизма могат да се разглеждат като решение на кръга от разглеждани проблеми. Бихме могли да се научим да постигаме релаксация в движение, съсредоточавайки се върху чувството за безнадеждност, причинено от стремежа на всяка цена да използваме всеки миг от живота, и осъзнавайки причината да работим за преодоляването на този стремеж. Финансовите средства и печалбата не са достатъчни - чувството за празнота измъчва много хора на висше мениджърско ниво. Те интуитивно усещат, че има и други области на човешкото съществуване, където индивидът може да постигне още по-голямо удовлетворение. Надмощието на парите над емоционалната независимост се разглежда като слабост. В частни разговори забележките за абсурдността на колективните свръхизисквания не срещат възражения, но алтернативи нито се предлагат, нито - още по-малко - се реализират.
Гражданските хуманистично ориентирани организации правят опити да създадат условия и платформи за развитието на нов свят на труда, свят на многопосочни печалби. Оптималният вариант на система се основава на предпоставката, че всяка организация или компания може да постигне дълготрайна икономическа печалба само ако отдаде нужното внимание и на известен брой други фактори.
Стабилното икономическо развитие се основава както на професионализма, така и на добрата работна атмосфера в организацията, на качествените отношения с клиентите, с доставчиците и с обществеността.
Разглеждан глобално, този комплекс от проблеми трябва да бъде решен, и то не само с психологически средства.
Всичко това доведе до създаването през 1998 на Института за Хуманистичен Мениджмънт. Експерти от най-различни научни области - като се почне от социологията и се стигне до правото - образуваха мозъчен тръст, за да потърсят решения посредством развитието на иновативни и неконвенционални идеи.
Главната ни цел е да осигурим хуманен свят на труда за всички хора, като се вземат под внимание най-важните процеси в световното развитие. По този начин според нас е възможно да се гарантира подходяща жизнена среда за всеки отделен човек.
KEYNOTE-SPEECH AT A SENIOR MANAGEMENT CONFERENCE FOR NORTEL DASA AT THE MERCEDES HOUSE OF DAIMLER-CHRYSLER IN STUTTGART, JANUARY 2000
През втората половина на двадесети век човешкото общество преживява мегадинамични промени в икономическия сектор, чиито последици засягат всички сегменти на пазара на труда в света.
Причина за това са три фактора, действащи в комбинация и намиращи се във взаимна зависимост. Всеки от тях поотделно е исторически известен, но влиянието му се изразява по непознат досега начин, което води до предположението, че сме изправени пред глобална културна революция.
1) "Номадство" на международно ниво
Движението на капитала вече не може да се контролира и прогнозира. В движение са и хората, приблизително 600 милиона в целия свят. Обществените пари дават възможност за подобряване на инфраструктурата на трансконтиненталния трафик. Резултатът е, че по транзитните пътища преминават все повече стоки и хора. Забелязва се и увеличение на виртуалната мобилност: Интернет като средство за връзка между хората, посещаващи така наречения "чат рум", обменящи индивидуални мнения, осигурява достъп до най-новата информация, свързана както с научни изследвания, така и с други въпроси. Достъпът до информацията и познанието е неограничен, тъй като не съществуват физически бариери за това. Икономическото значение на електронната търговия нараства, като в близко бъдеще се очаква оборотът многократно да се увеличи.
Всичко това показва, че все още не можем да говорим за глобализация на икономиката, а по-скоро за ясно изразена "номадска" икономика. Това движение непрекъснато ускорява ход, като засяга всички свързани нива.
Мобилността на обществото стана реалност. Индивидите са принудени да се съобразяват с тази мобилност - доброволно или принудени от обстоятелствата. Учени споделят личните си възгледи за интернационализацията, като я съпоставят с глобализацията. Публиката жадно следи аргументацията на различни становища по темата, изданията, посветени на тази тема, се разпродават бързо.
Либерализацията на икономическите райони и съюзите между държавите, например Европейския Икономически Съюз, със сигурност може да се разглеждат като "континентализация". Развитието в световен мащаб и може да се наблюдава в такива отдалечени райони като Далечния Изток, например (ASEAN). Африка все още се колебае и зависи от бъдещата стабилност на собствената си континентална политика. Създаването на континентални блокове означава стъпка към глобализацията на пазарите.
2) Революция в медиите - последните дни на масовото култивиране на хора
Бързото развитие на информационните технологии е равностойно на революция в медиите. Фразата "Медиата е съобщение" звучи навсякъде по света. Персоналните компютри демократизират разнообразния инструментариум, с който разполагаме, за да вършим работата си. Икономическите, финансовите средства са пренебрежимо малки, тъй като цената на електронното оборудване непрекъснато спада. За достъпа до информация не съществуват граници от никакво естество, като личната индивидуалност остава незасегната.
Комунистическият свят силно се противопоставяше на мечтата за равенство, но днес вече не е в състояние да продължва този спор. Скоро виртуалната интелигентност и информационните технологии ще променят из основи познатия ни свят на труда.
Възможностите и рисковете и на това революционно развитие, извършващо се безконтролно, не могат да се прогнозират. Ще се появят нови професии, а много чисто професионални дейности скоро ще се извършват в домашни условия, като неизбежно ще засегнат семейните отношения.
Инфраструктурата на общественоадминистративния сектор губи движещата си сила; за хората, работещи в него, се очертава промяна в стила и характера на работата им. Значението на служителя на заплата намалява, докато гражданската ангажираност печели все по-голямо признание.
Работата на непълно работно време и по отделни проекти придобива все по-голямо значение, като същевременно намалява доминиращата работа по трудов договор на пълно работно време. Скоро предоставянето на служители "на заем" за ограничен период ще се превърне в правило.
Трябва да очакваме предефиниране на терминологията на труда. С течение на времето трудът срещу заплата, все още в детството си в края на деветнадесети век, претърпя огромни промени. Историята стана свидетел на движението на "сините якички", на неквалифицираните работници, както и на създаването на административно, чиновническо общество, доминирано от "белите якички", от висококвалифицираните служители. Политическите партии все още разглеждат пълната заетост като прерогатив и решително се борят с безработицата. Въпреки това в целия свят се наблюдава тенденция на намаляване на пълната заетост.
Ето защо различните видове работа ще трябва да бъдат признати като труд per se. Това важи с особена сила за работата в семейството, работата, свързана с образованието на децата, и домашната работа, досега идеологически пренебрегвани, маргинализирани и неплатени. Същото се отнася и за личните услуги, каквато е помощта, оказвана на съседи, за гражданските проекти за заетост, например работа за оказване на помощ при бедствия, работа за опазване на мира и т. н. Наред с това професионалната дейност на пенсионираните все още е недооценена и дори е свързана с икономически санкции. Така обществото се лишава от големия потенциал от познания и умения на по-старото поколение и по този начин ограничава стабилизацията като средство за непрекъснатост между поколенията в дългосрочен план.
Ограничаван в икономическия си потенциал, и общественият сектор вече не е в състояние да пренебрегва използването на външни услуги, а перманентните чиновнически назначения "за цял живот" в бъдеще ще отпаднат.
Отделният човек вече не се радва на сигурност - той е застрашен от уволнение и оставен на самия себе си. Това често става причина за пораждането на обърканост, водеща до ясно изразена тревожност. От друга страна, човекът престава да бъде под контрол и това може да доведе до чувство на облекчение. Самонаетите работници ще получат признание и ще бъдат овластени, тъй като ще са в състояние да предлагат услугите си на свободния пазар на труда, при условие че в основни линии са добре подготвени и обучени в прилагането на информационните технологии в професионалната си област.
Бъдещите историци ще разглеждат използването на работната сила днес като продължение на робството, започнало преди десетки хиляди години, последвано през последните двеста години от "опитомяването" на заплата на масите под формата на индивидуални трудови договори. Не след дълго освобождаването от контролируемите форми на труд ще се възхвалява като акт на развитие на цивилизацията, а социалните напрежения, заплашващи ни днес, например безработицата и стачките, ще се разглеждат просто като безобидни и характерни черти на прехода.
Свободният пазар на труда е свързан с промяна в статуса на общественото осигуряване. Обществените отговорности, поети от държавата, ще бъдат намалени, а гражданските организации ще се заемат с тази дейност. Социалната работа ще започне да се разглежда като все по-необходима и по-престижна. Организациите с нетърговска цел вече изграждат тази система, като приемат хора, лишени от редовно платена работа – например, като използват труда на индивиди, предлагащи услуги.
Разривът в обществото на местно и национално ниво е свързан с разделението на цялото човечество: от една страна на хора, с достъп до новите технологии, разполагащи с подходящо образование, и от друга - на непривилегировани маси, които не са в състояние да се справят с бързината на промените.
3) Отмиране на ценностите
Третият фактор, пред който сме изправени, са бързо променящите се ценности. Докато обществото в страните в преход е заплашено от хаос в ценностната система, то Западна Европа и Северна Америка страдат от драстично отмиране на ценностите. Йерархичните отношения отмират, политическите, идеологическите, религиозните, етичните и моралните убеждения се изповядват единствено от егоистични съображения - за да се постигнат максимално материални ценности в ограничените рамки на човешкия живот. За духовните ценности вече няма време, защото сме се ориентирали към увеличаване на свободното време и печелене на повече пари. Всичко това намира израз във взаимоотношенията ни с другите хора, които много често считаме за досадни и отнемащи време. Оставяме децата пред телевизора вместо приятел, а старите хора - в старчески домове.
Това вече е свят, олекнал откъм ценности, с перспективата да се превърне в свят без ценности, а в крайна сметка и безполезен. Обществените процеси, които наблюдаваме напоследък в САЩ, са изключително тревожни. Безпрецедентните убийства на деца от деца могат да се обяснят в основни линии с пренебрегване на психичната хигиена, съчетано с погрешно социализиране. Деликатните ситуации от ежедневието, които не намират подходящо решение, водят до резултати, подобни на избухването на бомба.
Не по-малко сериозна заплаха за целия свят е интернационализирането на престъпността. Мафиотските групировки светкавично се възползват от предимствата на вдигнатите бариери, от достъпа до нови средства за комуникация, от отмирането на ценности. Заблуда е да мислим, че единствено сицилианските падроне или новите руски мафиоти се държат по познатия ни начин; едно ново поколение на мениджърско ниво, състоящо се от елегантни padrinos, вземащи решения, е способно да действа по същия безскрупулен начин.
Необмисленото прилагане на социалната система, включваща победители и губещи, може да донесе печалби в краткосрочен план, но в дългосрочен е морално недопустимо. Парите трябва да се възприемат като средство за постигане на цели, а не като самоцел: падането на комунизма скоро ще бъде последвано от западане на потребителската идеология, тъй като емоционалното удовлетворение превъзхожда удовлетворението, което носи материализмът.
Още по-тревожно, макар и не незабелязано за околните, е т. нар. "свиване в пашкула" - отнася се за тези хора, които патологично избягват истински контакти с другите, ограничават се със заместители от "чат рума", с виртуален партньор. Монетата винаги има две страни: виртуалните отношения изискват бърза реакция и носят краткотрайно удоволствие. Дали не се насочваме към отказ от времето за релаксация, за съзерцание и почивка?
Причината за всичко това може да се открие в екзистенциалните ни страхове, от които се мъчим да избягаме с всички средства. Комуникацията без граници и завладяващото усещане, че "всичко е възможно", скриват от погледа ни тесния хоризонт на един човешки живот.
В повечето случаи страховете ни са ограничени в сферата на несъзнателното, но тъкмо това става причина за възникването на многобройни защитни механизми:
· национализъм - опит за възстановяване на разрушените бариери;
· шовинизъм - изпълва носителите си с гордост от възхваляването на етнически и расистки идеологии и се противопоставя на всичко друго, което изглежда различно;
· фундаментализъм - напразен опит да се съхрани идентичността на нацията чрез съблюдаване на стриктни религиозни ритуали;
· сепаратизъм - Швейцария например желае да запази своето общество непроменено, дори след фактическото обединяване на континента;
· опити за регионално разделение - Кавказ например се стреми към независимост и държавна автономия.
Всички тези усилия се обезсмислят от едновременното и мощно въздействие на трите фактора. Ще се наложи да бъдат създадени нови правила, чрез които да се ограничи неконтролируемо бързо развиващият се капитализъм. От изключително значение е позицията на световните съюзи - организациите на ООН, неправителствените сдружения, както и на гражданските организации с идеална цел.
Тези стъпки са единственият ни шанс да спасим нашите непрекъснато разрастващи се икономически райони, като им осигурим такова качество на живот, че капиталът и хората да могат мирно да съжителстват. Държавите не поемат отговорности в това отношение, защото континенталните съюзи възникват върху конгломерат от национални единици.
Няма реалистичен начин за забавяне на тези процеси. Колективните свръхизисквания от медиите като че ли са програмирани. Бихме могли да работим за постепенното създаване на нови ценности. Те не трябва да са основани върху езотерика или манипулация (както е в случая със сциентологията), а да са прагматични и насочени към отделната личност. Намесата от професионално-психологическо естество вероятно ще се натъкне на репресивен бихевиоризъм. От друга страна, все по-краткият жизнен цикъл на стоки, компании и пазари предполага именно подход с по-скоро екзистенциално-психологически характер.
Вниманието на работодателите днес все още е насочено предимно към увеличаване на ефективността. При това често бива пренебрегван добрият психологически климат в организацията, а персоналът е подложен на свръхвисок психически натиск и стрес.
Холистичният подход за разрешаване на проблемите трябва да се съсредоточи върху основните аспекти на емоционалната разруха в организациите, общностите и държавните единици. В индивидуален план трябва да осъзнаем, че допълнителното обучение и семинарите - например излизането сред природата или усвояването на техники за оцеляване, не могат истински да ни освободят от екзистенциалните ни страхове. Свръхкомпенсирането на собствените ни способности буквално маскира ефекта от преминаването от състояние на страх към облекчение. Обратно, единственият възможен път, водещ към освобождаване от екзистенциалните страхове, е да се обърнем директно към тях и сериозно да подходим към намаляване на социалните напрежения.
Злоупотребяваме и пилеем времето си за почивка, когато разказваме на партньора си безкрайни истории, свързани със служебни проблеми, още повече че това е непродуктивно за личните отношения. Ежемесечната групова терапия, която не продължава дълго, може да ни спести пропиляното по този начин време. От друга страна, пилеем от времето си за работа, когато обсъждаме частни проблеми с колегите си. Няколко часа, отделени за индивидуален тренинг, финансиран от компанията под формата на стимул за служителя, биха могли да доведат до желания ефект.
Идеите на хуманизма могат да се разглеждат като решение на кръга от разглеждани проблеми. Бихме могли да се научим да постигаме релаксация в движение, съсредоточавайки се върху чувството за безнадеждност, причинено от стремежа на всяка цена да използваме всеки миг от живота, и осъзнавайки причината да работим за преодоляването на този стремеж. Финансовите средства и печалбата не са достатъчни - чувството за празнота измъчва много хора на висше мениджърско ниво. Те интуитивно усещат, че има и други области на човешкото съществуване, където индивидът може да постигне още по-голямо удовлетворение. Надмощието на парите над емоционалната независимост се разглежда като слабост. В частни разговори забележките за абсурдността на колективните свръхизисквания не срещат възражения, но алтернативи нито се предлагат, нито - още по-малко - се реализират.
Гражданските хуманистично ориентирани организации правят опити да създадат условия и платформи за развитието на нов свят на труда, свят на многопосочни печалби. Оптималният вариант на система се основава на предпоставката, че всяка организация или компания може да постигне дълготрайна икономическа печалба само ако отдаде нужното внимание и на известен брой други фактори.
Стабилното икономическо развитие се основава както на професионализма, така и на добрата работна атмосфера в организацията, на качествените отношения с клиентите, с доставчиците и с обществеността.
Разглеждан глобално, този комплекс от проблеми трябва да бъде решен, и то не само с психологически средства.
Всичко това доведе до създаването през 1998 на Института за Хуманистичен Мениджмънт. Експерти от най-различни научни области - като се почне от социологията и се стигне до правото - образуваха мозъчен тръст, за да потърсят решения посредством развитието на иновативни и неконвенционални идеи.
Главната ни цел е да осигурим хуманен свят на труда за всички хора, като се вземат под внимание най-важните процеси в световното развитие. По този начин според нас е възможно да се гарантира подходяща жизнена среда за всеки отделен човек.
